Спортът в ранна детска възраст води до емоционална устойчивост в гимназията
Когато детето навърши 5-6 години, родителите често мислят да го изпратят в спортната секция. И това е умно решение. Скорошно проучване на канадски психолози установи, че децата, които са физически активни в по-ранна възраст, са по-малко склонни да изпитват емоционални проблеми на 12-годишна възраст, отколкото техните връстници.
„Всички родители искат да отгледат детето си да бъде емоционално стабилно“, казва водещият автор Фредерик Бриер, професор по психология в университета в Монреал. „По-младата училищна възраст е много важна за развиване на емоционална гъвкавост и способност за адаптиране.“
Брайър твърди, че физическата активност има много ползи за децата. Всички родители добре знаят колко вреден е заседналият начин на живот за детето. Но освен това игрите на открито и спортът развиват детето физически и психически. И много родители инстинктивно знаят това.
Това предположение беше проверено от канадски учени в проучване, в което участваха канадски деца в училищна възраст.
Същността на изследването е, че учените са наблюдавали деца от раждането до 12-годишна възраст. Изследователите искаха да разберат дали редовните упражнения на възраст между 6 и 10 години влияят върху нивата на стрес, тревожност, срамежливост и социална изолация на 12-годишна възраст, когато детето е изложено на повишен риск от тези емоционални състояния.
Децата са били проследявани от момента на раждането, за да могат учените внимателно да изследват семейните условия, които може да са повлияли на емоционалното развитие на детето.
Когато участниците в проучването са били на възраст от 6 до 10 години, родителите им съобщават дали детето им се занимава със спорт или други форми на физическа активност. Когато децата достигнат 12-годишна възраст, учителите съобщават за нивата на стрес, тревожност, срамежливост и социална изолация, които са преживели.
Проучването установи, че децата, които спортуват редовно на възраст между 6 и 10 години, са по-малко склонни да страдат от емоционални проблеми на 12-годишна възраст, отколкото техните връстници, които не спортуват редовно. Подобни особености по никакъв начин не са свързани нито със семейните условия, в които са отгледани децата, участващи в експеримента, нито с индивидуалните особености на тяхната психика.
Фредерик Бриер заявява: „В резултат на проучването стигнахме до извода, че активното занимание със спорт от страна на децата допринася за цялостното им развитие. Физическата активност носи големи ползи не само по отношение на физическото развитие, но и формирането на социални умения и емоционална устойчивост.
Емоционалната устойчивост е изключително важна за децата, които преминават от начално към средно училище, тъй като през този период те се сблъскват с по-трудни задачи. Следователно призивът към родителите да поддържат децата си физически активни не е просто почит към модата, а добре обоснована препоръка, която ще донесе големи ползи на детето.
